В древен Китай, от където произлиза китайската метафизика, денонощието се е разделяло на 12 часа, а не на 24 както е в наши дни. За измерване на времето са използвали слънчевата сянка. Всеки китайски час отговаря на 2 съвременни часа. По този начин се получава следното:
Сега китайската метафизика се практикува в цял свят. Проблемът е, че днес имаме изкуствено създадени часови зони. Има територии, които са с едно и също географско положение, но въпреки това има разлика в часовете.
По този начин възникват две школи – едната използва времето, което показва часовникът ви на мястото, където се намирате, а другата използва корекция на слънчевото време (определя часа според движението на слънцето). Тези изчисления са много сложни, затова има калкулатори, които го изчисляват.
В зависимост от школата, която изучавате, може да ползвате часовете със или без поправка.
